История

От Прогимназия към Основно училище           

От 1889/1890 учебна година Прогимназия „Свети Климент Охридски” съществува като наследник и продължител на Окръжното трикласно училище, намиращо се преди това в град Кнежа. Настанява се в сградата на днешното НУ „Цани Гинчев”, а през 1897 год. се премества в неголяма едноетажна, новопостроена сграда.

Специална сграда за училището е построена през учебната 1913/1914 година. Сегашната сграда на училището е построена по стопански начин /с пари от бюджета на общината и дарения през 1947/1948 год.
До 1980 год. Прогимназия „Свети Климент Охридски” е единственото училище в града, в което се обучават ученици от IV до VIII клас.

През далечната 1981/1982 учебна година училището се е казвало „Народна прогимназия“ и в него са се обучавали 1035 ученици в 29 паралелеки и 11 възпитателни групи. Учителският колектив е наброявал 54 човека, а днес – 30.

През 1941 г. Прогимназията приема за свой патрон Свети Климент Охридски.

Според проведено проучване на Националния статистически институт през учебната 2011/2012 в цяла България има само 10 прогимназии, една от тях е била белослатинската.

Нашият патрон

Свети Климент Охридски е български средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици.  Климент е бил ученик на Методий в един от манастирите във витинийския Олимп. Цар Борис e бил възхитен от пристигането на тримата славянски мисионери в Плиска и им оказва топъл прием. Климент, Наум и Ангеларий са разквартирувани по домовете на местни велможи и провеждат редовни срещи с Борис и съветниците му.  Скоро след пристигането в Плиска, тримата мисионери се разделят. Ангеларий умира няколко месеца след пристигането в столицата. Наум остава в Плиска, където поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент – вероятно през 886 г. – е изпратен като мисионер в областта Кутмичевица, в Македония.

Едно от първите действия на Симеон като владетел е да извика Климент в Преслав, и да го назначи за епископ. По думите на Теофилакт „така Климент станал пръв епископ на български език“.  Като епископ Климент продължава да полага усилия за обучението на местни духовници, способни да служат на български, и ръкополага свещеници, дякони, поддякони и миряни четци, но не се ограничава в грижите си само до духовните нужди на паството си. „Понеже по цялата българска страна“, пише Теофилакт, растели диви дървета, Климент пренесъл от Византия различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета“.

На преклонна възраст и изтощен от работа Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, за да прекара "тези немного дни [...] в беседа със себе си и с Бога". Симеон, който изпитва голяма почит към Климент, отказва.  При завръщането си от Преслва Климент се разболява. Според пространното житие, въпреки болестта си, в последните си дни Климент продължава да работи . Климент умира на почти осемдесетгодишна възраст на 27 юли 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на „неговата“ манастирска църква „Св. Панталеймон“ („Стари Св. Климент“). Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран.