Да си спомним днес за Левски с обичта, която имаме за него!
Непреходна, истинска, безусловна!
На всички българи!
Да си спомним не бесилото, а това, което е за нас Апостола – неделим от българския дух и от България!
Да си спомним не с горест, а с гордост.
Времето е в нас, и ние сме във времето – ни каза Той.
И това време чрез обичта ни му отреди БЕЗСМЪРТИЕ!
За него поетите изпяха най-прочувствените си и съкровени стихове, писателите създадоха епични картини за безпримерна саможертва и героизъм, художниците нарисуваха уникални платна с незабравими образи, скулпторите изваяха монументи, при все че той сам си издигна „паметник нерукотворен“, а певците изпяха „плача“ по своя „един син“...
За него поетът Иван Динков каза: „Левски – това е най-голямото българско изречение.“ А проф. Николай Генчев написа: „Като никой друг Левски обладава най-добрите качества на българското племе. В него трепти реформаторският замах на Бориса I, историческата решителност на Симеона Велики, себеотрицанието на богомилите, дръзновението на Ивайло, екзалтацията на Паисия, гордостта на Раковски.“
Пред него българите свеждат глави и сторват поклон! Поколение след поколение! Повече от век и половина!!!
Днес учениците от Основно училище „Св. Климент Охридски“ с литературен конкурс за изпълнение на стихове, посветени на личността и делото на Васил Левски, отдадоха почит пред неговия героичен подвиг и велика саможертва.
Поклон, Апостоле!